ИЗЦВЍЛВАМ, -аш, несв.; изцвѝля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За кон – изведнъж цвиля веднъж или няколко пъти. Понякога изцвилваше кон или измучаваше крава. Й. Йовков, АМГ, 219. Тихо беше на площада при толкова люде, само някой от конете ще изпръхти, ще изцвили хрипкаво, треперливо, усетил мирис на ечемик. Д. Талев, ГЧ, 338. Кон се препъваше ο къртичина дупка и изцвилваше, ножниците се удряха тъпо в железните стремена. Ст. Загорчинов, ДП, 58. Конят изцвили повторно и забави крачките си, сякаш се колебаеше дали да върви напред. Д. Димов, Т, 172. Кон изправя се, изцвили, и отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин поразен. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
2. Прен. За човек – издавам звук, наподобяващ цвилене. Децата като играеха, изцвилваха като кончета. Обр. Той си представяше как вестта за неговата работа ще се пръсне в градчето и как съседите от циганската махала ще изцвилят от радост, като се научат, че от важен и наперен държавен чиновник той е станал работник и помощник на хамалите от гарата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Влезе нисък, слаб агент и се спря до легналия в ъгъла арестант. Срита го и изцвили с тънък, писклив глас. X. Русев, ПС, 30.