ИЗЦВЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; изцвъ̀ркам, -аш, св., непрех. 1. За птици и някои животни – изведнъж цвъркам кратко, веднъж или няколко пъти; изцвъртявам, изцвърчавам. Надигнах се: три лисичета. Премятаха се едно през друго, дърпаха се и се перпелеше нещо черно в краката им. Изцвърка – тревожно, кратко: беше кос. Н. Хайтов, ШГ, 220. В дупката изцвърка лалугерът. Цв. Ангелов, ЧД, 163. Някои много ранни птички изцвъркваха в шумата през дълги почивки. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 143.
2. Прен. За човек – издавам звук, наподобяващ цвъртене. При приближаването си обикновено изцвърквах с уста като синигер. К. Тулешков, ХЖ II, 44.