ИЗЦВЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изцвърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. За птици и някои животни – изведнъж цвърча веднъж или няколко пъти; изцвърквам, изцвъртявам. Но гората беше глуха и спокойна. Над нея просвистяваха излеко само черните още вейки на дъба. По върховете изцвърча подранило птиче. Г. Райчев, В, 5. Някъде наблизо изцвърча мишка и тупна меко на пръстения под. Д. Талев, ПК, 379. Щом научихме за състезанието на вредните насекоми, решихме и ние да станем спортисти – да видим кой ще премахне повече пакостници. Съгласна ли си да участвуваш и ти? – Иска ли питане? – изцвърча Лястовичката. П. Бобев, ЗП, 81. Свърна към гората. Между буките изцвърчаха съсели. Цв. Ангелов, ЧД, 83.
2. Прен. За кожа, месо и др. на животно или на човек – при допир до нещо нажежено, жар и под. издавам звук, подобен на кратко цвърчене. След няколко мига изцвърчаха очите на първия слепец, пратен от Василия по българската земя. След тридесет години слепците ще бъдат десет хиляди. А. Дончев, СВС, 586.