ИЗЦЀЖДАМ, -аш, несв.; изцедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Чрез изстискване правя нещо мокро или напоено да изгуби колкото се може по-голямо количество от съдържащата се в него течност, за да остане само влажно. Момичето изцеждаше изпраната дреха, извиваше височкото си тяло встрани и се накланяше малко напред. Й. Стоянов, ПД, 28. Баба Първа бе свършила прането. Оставаше само да го изцеди и да го простре. М. Георгиев, Избр. разк., 169. Станах, намокрих я [кърпата] пак и без да я изцеждам, завих лицето му. Той помръдна. Разбрах, че това го освежи малко. Кл. Цачев, СШ, 12. Клавдия хвана мокрите краища на роклята и се залови да я изцежда. Д. Добревски, БКН, 93. Жената си навиваше мократа коса, за да я изцеди в коритото. Й. Радичков, ГП, 76. // Чрез притискане извличам от нещо съдържащия се в него сок, секрет и под.; изстисквам. Донесе слугинята лимон, разряза го бай Ганьо, хвана половината с цяла шепа и го изцеди над чинията с таквоз старание, щото и месестите части на лимона попадаха над рибата. Ал. Константинов, БГ, 63–64. Пазачът я хваща [кобрата] ловко за шията и я изнася пред любопитните посетители, а дежурният лекар разтваря устата ѝ и изцежда с щипци жлезата над коварния ѝ зъб, из който блясва капка бистра отрова. Св. Минков, ДА, 80. Изцеждам грозде. Изцеждам портокал.
2. Отстранявам вода, пот и под. от нещо чрез изстискване или избърсване. Освежен, излезе на камъка, разтърси се и изцеди водата от косата си. X. Русев, ПС, 138. Пастирчето доде веднаж при жътварите и плачеше. Чичо Върбан затисна ръкойката си със сърпа, изцеди с пръсти потта от веждите си и го подзе на смях: – Какво има, бе Стойо, та си тъй... Да те не е бил пъдарят, а? Ил. Волен, ДД, 136. Васил беше във втория каик. Той взе знамето и скочи ловко в реката. Направи няколко крачки и излезе на твърда почва. Бързо изцеди водата от потурите и приближи към войводата. Ст. Дичев, ЗС I, 461.
3. Правя да изтече всичката течност, докрай от нещо. Когато Исмаил бей изцеди всичката кръв на агнето, че колкото и да го мачкаше, от шията му не капна ни капка, той остави мъртвото агне настрана и махна с ръка да се приближим. А. Дончев, ВР, 94. Тя [Сивушка] и при доенето прояви закачливия си характер – когато Христака беше под нея, ту криеше млякото си, ту го сваляше. Но той обърна да я дои най-накрая, когато я разпъне малко, и тя – нямаше вече къде – разкрачи му се и изцеди до капка млякото из себе си. Ил. Волен, МДС, 195–196. Няколко другари отидоха в едно село за мед и се върнаха преди разсъмване. Още в тъмно те изцедили меда от восъчните пити в едно котле и го излели в кипящия качамак. Сл. Трънски, Н, 656.
4. Прен. Изпивам течността в някакъв съд докрай, до капка. Гонсалви си наля водка и без да се чукне, изцеди чашата в гърлото си. Гр. Угаров, ПЗ, 41. Стоян изцеди ракията си и стана. Дъждът беше престанал. Ив. Венков, ХКН, 106. Шишенцето пак беше празно. Сипваше си в него, уж да не пие много. Изцеди капчицата. В. Андреев, ПР, 162. Той изцеди последната капка на дъното на паницата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 14. Когато трите надежди на казанлъшкото бъдеще изцедиле едното стъкло, то пред тях са изправил синът на Хюсеина Налбантина. Л. Каравелов, Съч. VII, 30.
5. За някакво силно преживяване – предизвиквам отделянето на пот, сълзи. Големи ръждиви клепачи падаха върху тях [очичките на момчето] и като че ли искаха да прикрият студения стъклен блясък на зениците. Юрталана отмаля и изстина, тръпки на ужас и страх попълзяха от краката му, преминаха по гърба и изцедиха на челото му ситни капчици студена, мъчителна пот. Г. Караславов, С, 40–41. Ариф! Тук, сред народа, се беше поразсеяла и забравила. Видя го пак... Нещо я стисна за гърлото, задави я и изцеди сълзи от очите ѝ. Б. Несторов, АР, 153.
6. Прен. Отделям в много малко, незначително количество нещо (слюнка, сълзи и под.). – Пропи се еснафът... И тати изцеди горчива сълза от очите си. Ст. Чилингиров, ХНН, 237. Сънят беше го ободрил, но чувствуваше, че засъхналото му гърло горчеше от жажда и лепкавият език не можеше да изцеди слюнка за една глътка. X. Русев, ПС, 169.
7. За източник на светлина, аромат и др. – излъчвам, разпространявам (светлина, аромат и др.) в малко, незначително количество. Мъждивата лампа, закачена на стената под ниския таван, изцеждаше слаба жълтеникава светлина. М. Марчевски, МП, 18.
8. Прен. Чрез хитрост, настойчивост или насилие успявам да получа, да науча от някого нещо (важни сведения, тайна и под.); изтръгвам, изкопчвам. Нищо съществено не изцеди от тия дебелоглави селски темерути, които на всичкото отгоре през време на дознанието не поставиха нито една загадка за ума на следователя. К. Георгиев, ВНП, 52. В такива случаи той късно разбираше, че тя е изцедила от него това, което ѝ е трябвало, и се заричаше в бъдеще да държи по-здраво езика зад зъбите си. Т. Харманджиев, Р, 28.
9. Прен. В съчет. със сила, сили и под. Напълно, до краен предел изтощавам, обезсилвам някого. Следващият петдесетметров участък му отне страшно много време и изцеди силите му. Стената имаше силен обратен наклон. Н. Ватов, СКЕ [еа]. Смяташе, че единствената му надежда е да направи така, че боят да продължи съвсем кратко време. Ако се проточи, по-младият от него индианец можеше да се окаже много по-издръжлив, да изцеди силите му и накрая да го убие. Т. Найдeнова, ОМТ (превод) [еа]. Двамата рицари търчаха, що сила имат. Всеки бягаше да спасява живота си, уверен, че другият го гони. Тежките брони и дълбоките преспи сняг, в които затъваха до пояс, скоро изцедиха силите им. Ив. Мариновски, РЧ [еа].
10. Прен. В съчет. със сила, сили и др. Използвам силите, възможностите на някого до краен предел с користна цел; ограбвам, експлоатирам. Във фабриките изцеждат силите ни, а получаваме толкова, колкото да не умрем от глад... НТМ, 1988, кн. 5, 42. изцеждам се, изцедя се страд. Те [тютюнотърговците] приличаха на вълци, готови да се изядат взаимно, но понякога се случваше така, че имаха общи интереси, и тогава действуваха задружно. Това ставаше най-вече когато трябваше да се узакони някоя измама срещу държавата, да се изцедят по-добре производителите или да се ликвидира с общи усилия голяма стачка. Д. Димов, Т, 133.
ИЗЦЀЖДАМ СЕ несв.; изцедя̀ се св., непрех. 1. За течност – изтичам в малко количество, обикн. капка по капка или на тънка струйка. Лицето му ярко контрастираше с цвета на колбата, сякаш животворната течност, която се изцеждаше бавно във вената му, беше безсилна да възвърне руменината. Н. Стефанова, ОС, 18. Той допря срязаното място до ръката на доктора, дето се изцеждаше тънка струйка, и натисна. Ст. Сивриев, ПВ, 82. Под стряхата на колибата висеха два одрани заека. От тях се изцеждаше кървава вода. Ем. Станев, ИК I и II, 489. Жадният вече и сам бе набарал стомната с вода. Той беше ненаситен на вода, а постоянно от тялото му се изцеждаше обилна пот. Д. Талев, И, 211. Обр. Дъждът утихваше, бавно се изцеждаха капчуците. П. Вежинов, ДВ, 151. // За мокра дреха или тъкан – отделям във вид на капки поетата вода. – Ти, Мишка, закачи палтото на другаря да се изцежда. А. Гуляшки, МТС, 46. Дигна чуловете и ги занесе на кладенеца. Половин ден ги плакна в коритото, изпра ги, замъкна ги до плета на градинчицата и ги простря да се изцеждат и да съхнат. Г. Караславов, Т, 211.
2. Прен. За светлина, пара, аромат и под. – излъчвам се постепенно, разпространявам се в много малко, незначително количество; процеждам се. Вътре беше студено и жълтата немощна светлина, която се изцеждаше от малката електрическа крушка, като да правеше дюкянчето още по-мрачно и студено. А. Гуляшки, ЗР, 123. Пътникът тръгна към входа на зданието, откъдето излезе един доста възрастен железничар – бръчките на лицето му личаха дори и на слабата светлина, която се изцеждаше от електрическата крушка над самия вход на зданието. М. Марчевски, П, 135–136. През малките отвори на вратите към улицата се изцеждаше топъл въздух, наситен с мириса на пот и силни парфюми. Ив. Мирски, ПДЗ, 138. От всички страни се изцеждаше гъст аромат на сено и на билки. П. Стъпов, ЧОТ, 87. Денят беше топъл, от зелените ниви се изцеждаше тънка пара, която трептеше из въздуха. П. Стъпов, ЖСН, 116.
3. Прен. За лице, бузи – ставам много слаб, изпит. Очите ѝ са влетяле в главата, а лицето ѝ се изцедило и отслабнало, станало прозрачно и бяло като бял восък. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.