ИЗЦЕЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изцеля като прил. Излекуван, изцерен. По закона всякой изцелен прокажен преди да ходи пак помежду хората, трябва да ся покаже на свещенника. КТЕМ, 125. Той [Христос] искал само едно нещо от людиете – да вероват в него, и изцелените изпращал с наставление: „гледай да не грешиш вече, да ти не бъде по-зле“. Д. Манчев, НН (превод), 70.