ИЗЦЕЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Излекуване, изцеряване, изцерение. Народът чакаше светият да се появи за изцеление и благословия, пък аз разглеждах „божието стадо“, разноцветно като майска ливада с прозрачните си носии, кипящо в светлина и тъмнина. Ем. Станев, А, 76. „Царю, не доверявай на тази змия Мария. Ти и царството зло ще патите от нея. Моли се на светите братя Козма и Дамян за изцеление.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 34. Хаджилъкът на българите от всички земи обаче е недалечният Охрид. Те се покланят пред мощите на Климент и Наум, търсят изцеление. Н. Драгова, КО, 247. Идат еще за изцеление и обладаните от струпеи и разни пъпки по кожата, та ся мият от водата на локвата. Ч, 1871, бр. 16, 505.