ИЗЦЕЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лечител, изцерител, излечител. Той няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо Господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята. Въображението на Монката вижда вече тоя всесилен изцелител – дядо Господ. Елин Пелин, Съч. II, 37–40. Ето що ни явява бъдещето: ти отново ще видиш мъжа си. Отново ще бъде цар, страшен за враговете, утешение на ближните, изцелител на твоите скърби, украшение на твоя живот, спътник, съветник, защитник. Н. Райнов, ИП [еа]. Тези въпроси вълнуват милиони хора, отправили поглед към лекаря – всеможещия изцелител на техните страдания. К, 1966, кн. 7 [еа].
2. Лекарство, лек. О, ако бях си спомнил за оная / ужасна нощ на укори и срам, / от теб взел пример, бързо щях да зная / балсама изцелител да ти дам! В. Петров, С (превод) [еа].