ИЗЦЕЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Лечебен, лечителен, изцерителен. Някои избледнели следи загатват и за знания от тогавашната медицина. Житието на Климент често разказва за изцелителни „чудеса“ на живия апостол. Н. Драгова, КО, 87. Той сам се въодушевяваше от предстоящите събития, но в душата му тлееше въгленчето на съмнението. Ако да не беше зад гърба му горчивият опит от седемдесет и шеста година, може би и той щеше да вярва така безгранично в изцелителната сила на Съединението. В. Геновска, СГ, 292.


Източник: Речник на българския език (онлайн)