ИЗЦЕЛУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Разг. Целувам всички, докато ги изредя, докрай. Ще изцелува всичките куни в женската черкова; па ще се изправи смирено на своето място. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 166. изцелувам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)