ИЗЦЕЛЯ̀ВАМ1, -яш, несв.; изцелѐя, -ѐеш, мин. св. изцеля̀х, св., непрех. Остар. и диал. Оздравявам, излекувам се. И макар че майка ѝ [на Захарина] беше изцеляла вече, тайно се предпазваше да се не зарази от нея. Ил. Волен, ДД, 75. Удариха поп Неделко, човек на седемдесет и кусур, ама той бързо изцеле, само десната му нога, влачи я като вдървена. Д. Талев, ГЧ, 11. Юдеите имали закон, че който изцелее от проказа, требовало да се яви на свещеника и да принесе богу благодарствена жрътва. Д. Манчев, НН (превод), 78. Тука ходят за изцеление или за узнавание ще изцелеят ли, или ще умрат онези, които страдат от хронически и неизцелни болести. Ч, 1871, бр. 16, 506. „Ваше Величество ще намери в тая малка кутийка истинската билка. Вашите люти рани ще изцелеят на часа.“ И. Адженов, ВК (превод), 20.
ИЗЦЕЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изцеля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изцерявам, излекувам. Редовността и умереността в ядение са изцелили повече человеци, нежели лекарството. ИЗ 1877, 295. Святецът изцеляваше болни и хроми. На немите повращаше говора, из лудите изгонваше бяса. Б. Димитров, Я I (превод), 81. Едного уапало куче, та ходил по пътя и питал не знае ли някой да го изцели? А. Хаджоглу, ББ, 65. „Я ела, качи ми се на рамо да ми те отнесам в манастир, право во аязмото, да ми те измиям и може да те изцелит аязмото“. Нар. прик., СбНУ XV, 93. Тая вода изцелява от корен свете болести, каквото и да им е имято, и най-паче желтиницата на лицето, спазмите на стомаха и др. ЦВ, 1861, бр. 42, 4. Като изцелявали духовните недуги на жителите, те приели благодат да изцеляват и телесните. Т. Буров, БКн, 1859, кн. 2, май, 310. изцелявам се, изцеля се страд. Изкълчената кост требува у время да ся намести, защото, ако ся остави за много время, ставата зле ся поболява и мъчно ся изцелява. Лет., 1871, 144. Нему най-напреж дойде на ум да ся вторачи в мъчнотиите, които прячат на осъдени затворници, за да станат пак честни людие. Това му ся втлапи в ума и той ся залови през целий си живот да мисли сам как да ся изцели това зло. Й. Груев, СП (превод), 225.
ИЗЦЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; изцеля̀ се св., непрех. Излекувам се, изцерявам се, оздравявам. Аз теглях от една болест и не можах да ся изцеля, ако не променях климата. Лет. 1871, 146.
ИЗЦЕЛЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; изцеля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Оцелявам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.