ИЗЦЀПКА ж. Жарг. Изказване или постъпка, с които човек се поставя в неприятно, неудобно положение. Но в изказванията и подписаните документи той няма сериозни гафове. Е, ако не броим „изцепката“ му, че не се съмнява в участието на българските тайни служби. К. Геров, СО, 356. Нейното най-голямо постижение беше, че ни понасяше. Че ни търпеше купонджийските изцепки. Д. Шумналиев, ВР [еа]. Пиянски изцепки.