ИЗЦЕРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Излекуване, изцеряване, изцеление. В тия бани, било от къпане в тях, било като се пие водата от изворите им, са намерили облекчение на своите болки и изцерение от тях хиляди и хиляди хора. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 220–221. Отношенията на турското правителство към въстаниците направи да стане вътрешната рана на Турция по-опасна за изцерение. НБ, 1876, бр. 8, 29. Чудодейни изцерения.


Източник: Речник на българския език (онлайн)