ИЗЦЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изцеря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Правя някого, който е бил болен, да стане здрав, да оздравее; излекувам, изцелявам2. – Настинал си. Чакай да влезем в града, ще видиш как ще те изцеря аз тебе! Й. Йовков, ПК, 76–77. Те ти разказват всичко, за да им олекне... Как тази година добитъкът в стопанството се позакрепил, изцерили свинете и птиците от лошавите им болести. Н. Стефанова, РП, 34. – Стани, стани – рече той [даскал Стефан] и подигна жената. – За какво си дошла? – Да изцериш чадото ми, отче. Да го изцериш или душата му да вземеш. Д. Немиров, Б, 208. Я стани, стани, мила ле мамо, / .. / та си повикай младо дохторче, / .. / да доде, мамо, да ма прегледа, / да ма прегледа, да ма изцери. Нар. пес., СбНУ XVI, 90. // Правя нещо (болен орган, рана) да оздравее напълно, премахвам болестното състояние на нещо; излекувам. Викаха баба Стана Пунчовица, що отбираше от очибол, викаха я, та да изцери на Кета очите. М. Георгиев, Избр. разк., 238. Най-сетне каза на бабичката, че тя йе довела най-изкусните хора на царството, за да ѝ изцерят краката. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 308. Посегна бяла Милица, / та му очите изцери, / че тръгна Марко и Милица / на друго село на гости. Нар. пес., СбНУ XXVI, 120.
2. Премахвам болест; лекувам, излекувам, изцелявам2. Вярата, че допирането до гърба на светеца [свети Илия] изцерява болести, се поддържа и досега. П. Делирадев, В, 309.
3. Прен. Правя да изчезне, да престане да съществува у някого (страдание, слабост, недостатък и под.); отстранявам, премахвам, излекувам, изцелявам2. Но за да ги направи, аз искам по-напред да го изцеря от тая ужасна страст, която го парализира и убива. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 109. – Майчице, вий сте тъй добра, както и добрийт бог – отговори Герман, – но вашето съчувствие не ще може да изцери скръбта, която мя е обладала: момата, която аз искам, не мя ще. М. Балабанов, ДБ (превод), 138. Аз ща са потрудя да изцеря злото, което ѝ направихте. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 265. И почнаха да ся стараят как да изцерят безправдата, която му сториха. П. Кисимов, ОА I (превод), 100. изцерявам се, изцеря се страд. Кога настане болестта, много по-мъчно е да се изцери, отколкото щеше да е да са предпазим от нея. Лет., 1876, 99.
ИЗЦЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; изцеря̀ се св., непрех. Диал . 1. Ставам здрав след лекуване от някаква болест; оздравявам1, излекувам се, изцерявам се. Всички болни, като се помазвале от мирото, изцерявале са. Т. Влайков, Пр I, 178. Когато ся той изцери, тя побегна с него. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 288. Операцията са свърши преди петнадесет дена. Изцерих са, изцерих! Ч, 1875, бр. 1, 46–47.
2. Прен. С предл. ο т. Освобождавам се от някакво страдание, слабост, недостатък и под.; излекувам се, изцерявам се. За да ся изцерите от гнева си, когато ся разсърдите, секой път трябва да възложите на себе си йедно голямо търпение. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 270. „Само тогас ще са изцериш ти от безумието, когато още за три години пристанеш слуга.“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 52.