ИЗЦЍБРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изцибря като прил. Диал. 1. За вода или друга течност – който е бистър, прозрачен, избистрен. Потърсиха го при езерата. В изцибрените им води се оглеждаха накачулените върхове. Ст. Даскалов, ЕС, 176. // За река, езеро и под. – който е с такава вода. Калдъръмът по улиците почервеня от кръв, а малко след туй изцибрената Янтра повлече труповете на убитите и ги завъртя из въртопа под Кая баш. Д. Рачев, СС, 199.
2. Който е изгубил руменината си и е побледнял. Запалената ѝ кръв понякога изнасяше под изцибрената кожа на бузите ѝ неестествен румянец. Ив. Вазов, СбНУ II, 90.
3. За житно зърно – което е дребно, съсухрено, почти празно, обикн. поради суша. Сушата като невидима дяволска птица пъдеше с огнените си криле всяко облаче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена. От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и безхлебно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 74.