ИЗЦУ̀КВАМ, -аш, несв.; изцу̀кам, -аш, св., прех. Диал. Изпивам всичко, докрай (вино, ракия и под.); изцоквам, изцоцвам. – Я напълни една голяма чаша да залея салатата. – Няма ни капка. Всичко изцукахте. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 23. Сиромахът селянин поглежда ракията, поглежда чорбаджията, никому от хатъра да не му са ще да излезе, поема чашката, изцуква си я и става да си иде. Ил. Блъсков, ЗК, 83. изцуквам се, изцукам се страд.