ИЗЦЪ̀КВАМ, -аш, несв.; изцъ̀кам, -аш, св., непрех. Цъкам кратко, веднъж или няколко пъти. – Подозирате ли някого? – попита го шерифът. – Цъ – изцъка Чарли, който като всеки среден американец знаеше, че в полицията не бива да се говори много. Бр. Мормареви, ХК, 59. Алекси ме изгледа завистливо в ръцете, докато прибирах кимоното на дъното на куфара си, махна с ръка, изцъка и излезе ядосан. С. Северняк, ВСД, 11. Сред двете врати е окачен голям часовник, чието махало изцъква миг след миг и оглася с някаква тайнственост глъхналата стая. Ив. Кирилов, Ж, 31. Дърводелците опитаха ножовете, пуснаха банцига и изцъкаха с устни. Д. Кисьов, Щ, 459.