ИЗЦЪ̀КЛЕНО. Нареч. от изцъклен. Проснати в редица по гръб, труповете лежаха в разкрачено положение. Едното око на Емил се беше затворило, другото гледаше изцъклено и някак зачудено. Д. Ангелов, ЖС, 500–501. С избелени очи бай Рангел гледа в тавана, без да мигне – изцъклено, ледено, страшно. П. Велков, СДН, 14–15. Изцъклено грее небето и трепкат / елмази по смръзналий сняг. К. Христов, Избр. ст, 200.