ИЗЦЪ̀КЛЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изцъклен. Бледина покриваше бузите ѝ, погледът ѝ не се задържаше на място, а бягаше страхливо от предмет на предмет и една изцъкленост имаше в него, сякаш, бедничката, беше прекарала например час или два в хладилното мазе на заводската кухня. А. Гуляшки, Ч [еа]. Очите му не се откъсваха от прилепналия към скалата човек, вперени в него със змийска изцъкленост, сякаш искаха да го хипнотизират, упорити и търпеливи. П. Бобев, ДОЛ [еа].