ИЗЦЪ̀КЛЯМ, -яш, несв.; изцъ̀кля, -иш, мин. св. -их, св., прех. В съчет. с очи. Широко отварям (очи), като спирам движението им така, че те застават безжизнени, приковани в една точка и заприличват на стъклени поради временна уплаха, стрес, болка и под. или вследствие на смърт. По разнебитените от артилерията окопи се търкаляха трупове на убити немци с разбити черепи, изцъклили към небето мъртвите си очи. П. Вежинов, ЗЧР, 173. На улицата един пиян войник бе разпасал колана си и шибаше с него две шест-седем годишни момченца, примрели от страх, изцъклили сините си детски очички. П. Вежинов, ВР, 85. – Убили го!... Димча убили – мълви дядо Димо и изцъкля очи, втъва в мрак... Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 160. – Не мога повече да прекрача! Да спрем! – с немощен глас простена той, отпусна глава и страшно изцъкли очи. Гр. Угаров, ПСЗ, 98.
ИЗЦЪ̀КЛЯМ СЕ несв.; изцъ̀кля се св., непрех. 1. За очи – отварям се широко и заставам неподвижно, прикован в една точка, безжизнен, подобен на стъкло, поради временна уплаха, стрес, болка и под. или вследствие на смърт. Последната дума замря на устата му. Очите му се изцъклиха от уплаха. – Убили оръдейния! – каза той тихо и сломено. П. Вежинов, ВР, 139. Вълчицата сдави овцата, повали я. Със страшен удар на яките си челюсти тя разкъса корема ѝ, окървавените вътрешности изпадаха на земята, овцата нададе предсмъртен стон и очите ѝ се изцъклиха и замръзнаха. Г. Райчев, В, 8. Лицето на детето бледнееше бързо, кожата като че се изпъваше по заострените скулички, очичките му съвсем изстинаха и се изцъклиха като на отровена риба. Г. Караславов, С, 41. – Виж колко бързо побледнява – ето / смъртта, изглежда, стигна до сърцето – / изцъклят се очите му съвсем. Д. Стоевски, ВТ (превод), 160. // За поглед – приковавам се в една точка с широко отворени очи, неподвижен и безжизнен, поради временна уплаха, стрес, болка и под. или вследствие на смърт. Той само пови глава през рамо и сякаш се парализира и онемя. Очите му седяха като без клепачи. Погледът му се изцъкли, пълен с неизмерим ужас. Ив. Хаджимарчев, ОК, 415. Обр. В петък вечерта отново заваля сняг. През нощта престана, рано сутринта в събота лъхна мразовит повей. Локвите във фабричния двор се изцъклиха заледени. Р. Михайлов, ПН, 164.
2. Прен. Ставам чист и прозрачен като стъкло. По небето облаците бягаха, спасяваха се на запад като подгонени от вълчи глутници стада. И отново се изцъкляше небето, синьо и чисто. А. Гуляшки, СВ, 32–33. Небето се изцъкли, нямаше нито капчица дъжд, посевите загиваха. Г. Караславов, Избр. съч. X, 128. Небето се беше изцъклило като сълза. Т. Влайков, БСК IIΙ, 268. И как се е изцъклило това юнско небе, колко жар сипе това проклето слънце! Д. Ангелов, ЖС, 630. Реката се освобождаваше от мътилката, водата първо стана бозава, а след това се изцъкли, зеленикава и звънтяща от студ. Д. Фучеджиев, Р, 7. // За ден или нощ – ставам ясен, без вятър и мъгла, с прозрачен въздух и чисто небе, на което се открояват слънцето или месецът и звездите. Пролетта идваше вече, а тревогата в душата му не стихваше. По улиците засъхнаха първите пътечки. Нощите се изцъклиха ясни и студени. Кл. Цачев, В, 80. // За небесно светило – заблестявам ярко, като се откроявам ясно на чистото небе през деня или нощта. Следобед валя проливен дъжд, а надвечер се проясни и на небето се изцъкли едра, светла луна. X. Русев, ПЗ, 282–283.
◊ Изцъклям / изцъкля очи. Разг. Обикн. в св. вид. Умирам, издъхвам. Децата умираха първи пред жалостивите, разплакани очи на майките, а често майките оставяха децата си и изцъкляха очи, болнави, неспокойни и след смъртта. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 188. Той нетърпеливо разбута хората си и припряно запита: – Кой, кой е гяурският бюлюкбашия? Най-напред загледа едрия, мустакат мъж, който бе изплезил език и изцъклил очи. Д. Мантов, ХК, 164.