ИЗЦЪ̀РКВАМ1, -аш, несв.; изцъ̀ркам, -аш, св., прех. Църкам определено количество от нещо (обикн. мляко) или всичко докрай; нацърквам. И никак не подаяй детето, когато си разгневена или уплашена, но изцръкай на земята това мляко. Лет., 1869, 94. Пийнеше ли повече, Геровски се хвалеше, че и при двете деца кърмата ѝ напрягала и тя, да не ходи от мързел до кухнята за съдинка, я изцъркала в саксията с фикуса. Т. Монов, СЧ, 95. изцърквам се, изцъркам се страд.
ИЗЦЪ̀РКВАМ2, -аш, несв.; изцъ̀ркам, -аш, св. и (диал.) изцърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Рядко. Изцвърквам, изцвъртявам, изцвърчавам. В противоположния ъгъл стоеше настръхнал един котарак. С бърз и много силен скок той се хвърли върху един плъх. Плъхът изцърка силно и падна мъртъв. Ек. Мечкова, СМ, 49. Сврели се сенки покрай плетовете / кривнали – таят се; псе изръмжи, / пиле изцърка. К. Христов, Избр. ст, 309. изцърква се, изцърка се и изцърчи се безл.
ИЗЦЪ̀РКВАМ3, -аш, несв.; изцъ̀ркам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Измирам1.
2. Измръзвам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.