ИЗЦЪРЦÒРВАМ, -аш, несв.; изцърцòря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. За течност – изтичам изведнъж на струя, която при падането си издава кратък специфичен шум; изцъцрям. Както бях се загледал в един водовъртеж, който от време на време се разтваряше – изцърцорваше като жив и поглъщаше надолу в студените си бездни всичко, каквото се завъртеше около него, аз чух нежен и крехък женски смях. Ил. Волен, МДС, 5–6.