ИЗЧА̀ДИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Остар. Дете, рожба, чедо. Както бялата мечка даже до смърт са противи и бори с ловците за избавлението на изчадията си, тъй и църковните учители са длъжни и те даже до смърт да са борят и противостоят на еретиците заради опазване на събратята си. М. Петров, ПВ (превод), 90. Излупеното от яйцето на жабата изчадие ся казва соминка. Пч, 1871, кн. 7, 106.
2. Прен. Уродливо създание, което предизвиква отвращение, погнуса обикн. в нравствено отношение. Издайствата и подлостите, отвсякъде и от всички, дойдоха подир катастрофата, нейни всегдашни изчадия. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 86. Страхът – това откритие на палачите, това изчадие на гузната съвест, което се появява неочаквано пред самия праг на славата – този страх сега сковаваше волята на Беглишки и не му даваше покой през цялата нощ. К. Калчев, СТ, 189.
3. Със съгл. или несъгл. опред. Дете, рожба обикн. на митологично същество, което предизвиква отвращение, погнуса, омраза у околните; изрод, урод. – Щом като еретиците са демонски изчадия, отче, ще приличат на създателя си. Вярвай ми, аз познавам всички селяни от Писаница и между тях няма нито един, който да наподобява рогатия. М. Смилова, ДСВ, 87. – Виж, виж това сатанинско изчадие, облечено в безсрамието си! Лицето му беше обрасло с голяма черна брада, а главата му покриваше нещо като калугерска скуфа. Останалото му тяло беше съвсем голо. Ив. Вазов, Съч. XII, 125.
4. Прен. Неодобр. Със съгл. или несъгл. опред. Човек, лишен от морал и нравствени добродетели, който предизвиква отвращение, омраза, погнуса; изрод, гад. – И аз като всички хора на тази планета бях горд баща, докато това изчадие не ме предаде и не поръча убийството ми! – продължи с тежкия си глас старецът. Р. Младенов, КВ [еа]. – Говори! Каква нова подлост е измислил онзи... онова сатанинско изчадие, което смятах за свой син? Ц. Родев, ЧК [еа]. И още по-печалното е, че и тия български изчадия [управниците консерватори] се възхищават, заедно с чужденците, колчем се пролее негде невинна българска кръв, колчем се счупят костите на някого, колчем някому изтекат очите от бой! БН, 1895, бр. 26, 2. Иванко, убиецо мръсни – / народът проклина го там. / Изчадие бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 17.
◊ Изчадие адово (на ада). Книж. Неодобр. Човек с крайно отрицателни качества, прояви. – Ти, изчадие адово – започна той задавено, – ти, богоненавистни човече, как посмя да посегнеш върху светия кръст! Д. Талев, С II, 182. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: – Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. Той нарича апостолите изчадия на ада, хаймани и пратеници на дявола. Да сме преклонили глави пред полумесеца, пише владиката. П. Стъпов, ЖСН, 272.
– От рус. исчадие.