ИЗЧАКВА̀ТЕЛНО. Нареч. от изчаквателен; с изчакване, като се изчаква. Свикнала е да бъде гонена, вземана. Сега трябва да играе чужда роля. Това я смущава. Той я наблюдава изчаквателно. Бл. Димитрова, ПКС [еа]. – Аз мога да наказвам... – той замълча изчаквателно, но жената не реагира. – Да поощрявам – отново никакъв ефект. – Да уволнявам! – натърти леко нервно той, а лицето на Таня трепна. Ст. Вълев, ВИ [еа].