ИЗЧА̀ТКВАМ, -аш, несв.; изчàткам, -аш, св. 1. Непрех. Чаткам, издавам кратко чаткане веднъж или няколко пъти. Гелак мълчаливо обираше картите и значението на всяко хвърляне отбелязваше с по-слабо или по-силно удряне на ръката ο масата, така че кокалчетата му изчаткваха. Н. Антонов, ВОМ, 63. Екнаха няколко гърмежа, един куршум изчатка по каменната ограда, зад която стоеше Казански, и той скри глава зад зида. Д. Ангелов, ЖС, 639. Вървяха бавно – майорът и младши лейтенантът заедно. От време на време ботушите им изчаткваха по камънака. Б. Несторов, СР, 118. То [моторчето] изчатка веднъж-дваж, задави се, изхърка като охтичаво и спря. Ст. Марков, ДБ, 204. И струва ми се, всеки миг / копито конско ще изчатка, / прабългарин ще вдигне лик, / от гръм небето ще засвятка. М. Недялков, Л, 90.
2. Прен. Прех. Разг. Написвам или съчинявам бързо на машина или с помощта на машина нещо. Като гледам, че всичко се механизира, мисля, че и творческият процес трябва да върви нататък. Натискате бутоните [на кибернетичната машина] само и там си излизат героите. Или пък ви се пише стихотворение, без да сте поет, можете да си изчаткате, каквото щете стихотворение. Ст. Даскалов, ЕС, 133. изчатквам се, изчаткам се страд. от изчатквам във 2 знач. изчатква се, изчатка се безл. от изчатквам в 1 знач.