ИЗЧЀЗВАМ, -аш, несв.; изчѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам да съм налице, няма ме, не е известно местонахождението ми; изгубвам се, губя се, загубвам се. Стачката се почувствува от всички. Стоките една след друга изчезваха. В магазините се чуваше един и същи отговор: „Няма поради стачката“. Г. Белев, КВА, 300. Големите стада отдавна са изчезнали и в топлите южни нощи отколе вече не звучи песента на звънците. Й. Йовков, Разк. II, 35. Той се улови за думата „остен“; тя беше на изчезване от съвременния селски речник, защото предметът, който означаваше, бе изчезнал или изчезваше от живота. А. Гуляшки, ДМС, 15. Никой не знаеше где изчезнаха парите. През нощта след подялбата той ги скри някъде и пак продължи своя черен и груб живот. Д. Немиров, Б, 60. Диреха под нея и около нея, но писъмцето изчезна, гаче потъна в ямата. Ив. Вазов, Съч. ΧΧІІІ, 201. Откога Ленко не е кусвал нещо сладичко – отдавна захарта беше изчезнала, никъде не се продаваха бонбони, нямаше дори петмез от захарна метла. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 185–186.
2. Отивам някъде, без обикн. да се знае къде съм и колко време няма да ме има; изгубвам се, губя се. Жандармеристите и двамата цивилни полицаи обискираха дома на чичови Маринови и арестуваха и стринка Минка. Те потърсиха и Искра, но момичето беше изчезнало. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 215. Винаги с нас и между нас, додето ни ръководеше разсъдъкът – той [Горан] изчезваше под най-благовиден предлог, щом чувствеността, щом чувствата вземаха връх. Ал. Константинов, Съч., 305–306. – Скорец, хайде хващай света, да те не гледат очите ми. И той му посочи вратата. От тоя ден Скорецът изчезна. Елин Пелин, Съч. I, 225. Децата, щом ни зърнат, благоразумно изчезват, скриват се зад плетищата и ни гледат отдалеч. Л. Стоянов, X, 125. – А сега изчезвай. Да не съм те видял повече. И само да смееш да звъниш по телефона! – неочаквано мина на жаргон доктор Стефанов. Ст. Поптонев, НСС, 211. Да изчезна – за година, две, три. / Следите на стъпките ми да се изтрият / от пясъчните пътеки на всекидневността. Е. Багряна, СЧ, 75. Изчезнал безследно.
3. Преставам да се виждам, да бъда възприеман зрително; изгубвам се, губя се. По върховете на планината се виждаха орли, които кръжаха над тях и ту изчезваха, ту се показваха между облаците. Ем. Станев, ПГВ, 111. Дона поведе бежанците към гората. Дългата върволица изчезна между дървесата, провря се цяла, като змия в дупката си. Д. Талев, И, 580. Те [конниците] се разхвърчаха навсякъде, като орляк ястреби. Налитаха пред фронта, надничаха по фланговете, мяркаха се дори зад тила, бързо се появяваха и още по-бързо изчезваха. Й. Йовков, Разк. II, 223–224. Една светулчица се откъсна от тъмния свод и литна надолу. Зад нея се проточи дълга светла диря, после неусетно се стопи и изчезна в мрака. Ст. Дичев, ЗС I, 223. През дупките на затворените кепенци падаха игриви слънчеви лъчи, местеха се, докато съвсем изчезваха и вътре ставаше тъмно. Елин Пелин, Съч. III, 27. Надигна се и се опита да чете без очила. Буквите заиграха напреде му и изчезнаха в пепелява мъглявина. А. Каралийчев, НЧ, 133. На хоризонта пак полека-лека / се губеха платната всяка вечер / и мачтите изчезваха далеко, / но ние бяхме ослепели вече. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33.
4. За звук, мелодия, шум и под. – преставам да се чувам; губя се, изгубвам се, загубвам се. Нещо като конски тропот се чу зад дебелата завеса на гората, па изчезна в тишината ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 110. Не оставихме ний на мира дремливите хълмове. Едва ехтенето от първия гръм изчезна в пространството, гръмна втора пушка – разбудихме нощта. Ал. Константинов, Съч., 256. Тошка вървеше малко настрана сгърчена от плач. Но гласът ѝ изчезваше някъде в гърдите и само тъп звук разтърсваше стройните ѝ рамене. Г. Караславов, Тат., 9. В душата ми проникна ти, подобно / мелодия възвишена и нежна – / подобно на мелодия отново, / кога да е, ти ще изчезнеш пак. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 66.
5. Преставам да съществувам, да ме има; изгубвам се, губя се. Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия – гладът ви научи! Вашите дребни и влажни къщурки всеки ден изчезват, за да сторят място за големите разкошни палати. Г. Кирков, Избр. пр, 68–69. Той смяташе, че ако брат му Иван, който нямаше деца, изчезне, жена му ще се омъжи за другиго и тогава никой друг, а сам Еньо ще стане наследник на неговия имот. Елин Пелин, Съч. I, 153. Когато човек има развлечения, отива на морски бани или на дачи, катарът на стомаха изчезва, и той се връща, за да поднови предния начин на живота. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 47. Поуталожи се страхът, но не беше изчезнал от сърцата на тия люде – нали бяха повечето жени, разяждаше ги мрачна тревога и какви ли не черни грижи и мисли. Д. Талев, И, 588. Всеки знае голямата скръб, която селянинът изпитва, когато умре – или пък му го отнемат – вола, бивола. Изчезва една душа, изчезва нещо обично и свидно. Й. Йовков, Разк. III, 63. А настроението ми за работа, копнежа ми за творчество – всичко това изчезва, изпарява се. Т. Влайков, Съч. III, 49. Дядовата къща / в паметта ми само / днес живее – спомен тих. / За да не изчезне със смъртта ми – / нека да остане / в моя стих. Е. Багряна, НК, 1963, бр. 19, 1.
◊ Изчезвам / изчезна от лицето на земята. Книж. Преставам да съществувам. Войната бе оставила своите кални следи. Цели квартали, дори цели села и градове бяха изчезнали от лицето на земята. Ив. Мартинов, ДТ, 19. – И ето защо ти пиша, славний царю на българите и гърците, и те моля да сториш да изчезне от лицето на земята Ногаевият син. Ив. Вазов, Съч. XIV, 197.