ИЗЧЀЗНУВАМ, -аш, несв. (остар.); изчѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изчезвам. – Има ли сега някой вътре? – попита пазовантина началникът на отделението. – Освен ако са изчезнали, както изчезнуват дяволите нощя – приложи друг един пазовантин. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 14. Чревенокожий жител на Северна Америка скоро начина да изчезнува, чтом като белите пришълци повече и повече стесняват областта на лова му. Лет., 1874, 139–140.