ИЗЧЕМРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изчемрѐя, -ѐеш, мин. св. изчемря̀х, прич. мин. св. деят. изчемря̀л, -а, -о, мн. изчемрѐли, св., непрех. Диал. 1. За дърво – изгнивам, ставам кух от старост (Т. Панчев, РБЯд).
2. Изпарявам се (Ст. Младенов, БТР).
