ИЗЧЕПА̀ТВАМ, -аш, несв.; изчепàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо да стане чепато (Ст. Младенов, БТР). Обр. Живота му чепат бе като глог: / сиромашта така го изчепати – / за сиромаха се погрижи бог, / от долний свят на горния го прати. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 261.
ИЗЧЕПА̀ТВАМ СЕ несв.; изчепàтя се св., непрех. Диал. Разкривявам се. Да му се изчепатят нозете като на малко мисирче! Клетва, Ст. Младенов, БТР I, 959.