ИЗЧЀПВАМ, -аш, несв.; изчѐпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Отчеквам, отчесвам. Клети да сте, два сокола, / изчепихте божур дръво. Нар. пес., СбНУ XXI, 13.
2. Разглезвам (Ст. Младенов, БТР).
ИЗЧЀПВАМ СЕ несв.; изчѐпя се св., непрех. Диал. Развалям се, разглезвам се. – Какви са тия приказки, дъще? Нямаш ли срам от людете? Боже, боже – завайка се старата, – как се изчепи светът! Къде ти в мое време да си наумиш за изгората, къде ти... М. Смилова, ДСВ, 30.