ИЗЧЀПКВАМ, -аш, несв.; изчѐпкам, -аш, св., прех. 1. Чепкам част или цялото количество от нещо (обикн. вълна, памук и под.). Изчепках всичката вълна.
2. Прен. Разг. Измъквам, изтръгвам обикн. с усилие някого или нещо. – Отървете мя, братя! Множеството ся впусна връз просяците и като ги налагаха, изчепкаха ерменеца из ръцете им. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 72.
3. Прен. Разг. Вземам, измолвам нещо от някого с усилие, с продължително убеждаване; измъквам. – Аз утре ще изчепкам стотина франка от някой богаташ. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. Но опитайте се да изчепкате дори лев от дъртата Джамбовица – нанагорно ще ви дойде. – Парите – думаше тя – са пари да се множат, не да се пилеят. М. Кюркчиев, ВВ, 88.
4. Прен. Разг. Заставям с усилие или насила някого да каже нещо; измъквам, изтръгвам. Аз напразно се трудех да изчепкам от устата му нещо по-положително. Ив. Вазов, Съч. VII, 89. изчепквам се, изчепкам се страд.
ИЗЧЀПКВАМ СЕ несв.; изчѐпкам се св., непрех. Разг. Измъквам се, изтръгвам се с усилие от някого.