ИЗЧЕРВЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изчервенѐя, -ѐеш, мин. св. изчервеня̀х, прич. мин. св. деят. изчервеня̀л, -а, -о, мн. изчервенѐли, св., непрех. Остар. и диал. Изчервявам се; изчервенявам се. После се обърна към Огнянова, който беше цял изчервенял и разпъхтен. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 98.
ИЗЧЕРВЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; изчервеня̀ се св., непрех. Остар. и диал. Изчервявам се, зачервявам се; изчервенявам. Ако детето повали очи и се изчервени или ако по друг начин даде да се усети, че е виновно, учителят трябва да му каже, че се страхува от неговото поведение. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4. 365. С любопитство той напрегнал слуха си, за да не пропусне нито една дума; ту пребледнява, ту се изчервенява, ту плаче и въздиша. Ст. Ботьов, Κ (превод), 195.
– Друга форма: изчървеня̀вам.