ИЗЧЕРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изчервя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо или някого да стане червен, да се покрие с червенина. Историята трепери / от страх, уви, / че листовете свои / пак с кървави порои / ще изчерви! Ив. Вазов, Съч. V, 184.
ИЗЧЕРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; изчервя̀ се св., непрех. 1. За човек, човешко лице – покривам се с червенина, руменина поради срам, свян и др.; почервенявам, зачервявам се. И още по-дръзко я погледна. Тя се изчерви до шия, но той не схвана смущението ѝ. М. Грубешлиева, ПП, 140. Стоян цял се бе изчервил от удоволствие и бащинска гордост – такива хубави думи чуваше за своя Лазар. Д. Талев, ЖС, 154. Стефчов се изчерви от задушен гняв. Ив. Вазов, Съч. XXII, 119. Иванчо я погледна [момата], изчерви са и заведнъж зе да гледа на земята. Ил. Блъсков, ПБ II, 36. Войникът цял се бе изчервил и изпотил. Т. Влайков, Съч. III, 23. Жената вече прекрачваше разрушения зид, когато забеляза непознатия човек. Тя се спря, отпусна гредата до краката си и се изчерви като божур. Ст. Марков, ДБ, 335. Славян Дойков неусетно наклони чашата с вино, която беше взел в ръка, и няколко капки вино опръскаха лачените обуща на царя. Правителственият депутат се изчерви като варен рак. Д. Ангелов, ЖС, 204.
2. Диал. Възвръщам червенината си поради прилив на кръв; зачервявам се. Лицето ся съживи, ясносините очи лъснаха, устните ся изчервиха. Е. Мутева, РБЦ (превод), 123.
3. Диал. Ставам червен; зачервявам се, почервенявам. – Щом дядо Коледа пръсне кютюка, ние ще съберем треските и ще напалим печката. – Искам да се изчерви! О. Василев, ЖБ, 176.
– Друга (диал.) форма: изчървя̀вам.