ИЗЧЀРНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изчерня като прил. Който е покрит с чернилка или нечистотия. Нагласени като миньори, с изчернени лица и с фенери в ръце, те се отправиха към поста, за да го обезвредят. А в това време ние обградихме мината и чакахме знак за действие. Ст. Чочоолу, БН [еа]. Направи им знак да се приближат и като затвори вратата, полекичка отдръпна завесите на леглото. На него вместо грубия, с изчернено лице разбойник, който очакваха да видят, лежеше дете – изтощено от болки и страдания, потънало в дълбок сън. Н. Доспевска, ПОТ (превод) [еа].