ИЗЧЀРНЯМ, -яш, несв.; изчѐрня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя нещо или някого черни, като ги покривам, изцапвам частично или изцяло с чернилка или с нечистотия. Огняр, опитен човек, с посивели коси, когато дойде машинистът да се качи, му подава бели чисти конци, да не си изчерни ръцете, като се хваща за дръжката. Ив. Бурин, НП, 31. Изчерням дрехите си.
ИЗЧЀРНЯМ СЕ несв.; изчѐрня се св., непрех. Ставам черен, като се покривам, изцапвам частично или изцяло с чернилка, нечистотия. Евгени седна срещу нея [Росинка] и в смущението си пъхна двата си пръста в цевите на пушката, която изправи между коленете си. Пръстите му се изчерниха. Д. Ангелов, ЖС, 242. Срещнал един въглищар, който добивал въглища от старите изкорубени дънери. Помолил му се да остане няколко дена при него и да му помага в тежката работа. Работил Цани, изчернил се и заприличал на арапин. Никой не можел да го познае. Нар. прик., Л. Йорданова, БНПЗ [еа].