ИЗЧЕРПА̀ТЕЛНО. Нареч. от изчерпателен; без пропуски, пълно, обстойно, подробно. Той ми обясни живо и изчерпателно как да стигна до новия дом за бракосъчетания. Л. Станев, ПХ, 82. В продължение на час и половина той описа изчерпателно как се беше развила кризата в тютюневите цени. Д. Димов, Т, 259. Да засегна изчерпателно всички въпросинито е моя задача, нито е възможно в страниците на тази книга. Ив. Димов, АИДЖ, 159. Отговарям изчерпателно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)