ИЗЧЀРПУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изчѐрпам, -аш и изчѐрпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изчерпвам. „Дано писмата ми ти дадат едно утешение, равно на онуй утешение, което ще изчерпувам от твоите и което първо писмо ми веке даде!“ Др. Цанков, ТМ (превод), 79. изчерпувам се, изчерпам се, изчерпя се страд.
ИЗЧЀРПУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); изчѐрпам се и изчѐрпя се св., непрех. Изчерпвам се. Нейният Живот [на г-жа де Севине] не се изчерпуваше, той се преливаше от ден на ден повече в друг. Б. Горанов, ЖГС (превод), 133.