ИЗЧЕРТА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изчертавам и от изчертавам се. Копирането върху рисувателна хартия обикновено се извършва чрез изчертаване на подробностите два пътипървия път с молив, а втория път с туш. К. Груев, ПГ I, 99.


Източник: Речник на българския език (онлайн)