ИЗЧЀСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изчеша като прил. Диал. Който има пригладени, подредени с гребен или четка косми, коси; вчесан. Аянът застана на двайсетина разкрача от еничарската сбирщина пред моста и веднага зад господаря си се подреди свитата му – все охранени, загладени мъжаги с нови дрехи и изчесани коне. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 413.