ИЗЧЀСВАМ1, -аш, несв.; изчѐша, -еш, мин. св. изчѐсах, св., прех. Диал. 1. Вчесвам нещо (косми, коса) или някого. Горан изчесваше пред обора сплъстената козина по бутовете на два вола. Д. Ангелов, ЖС, 78. Изчесах Дорчо и му изтрих очите със зелени листа. Като свърших, дръпнах му ушите и той изцвили. Г. Белев, ПЕМ, 112. Да си изрязват [децата] ноктите; да си наквасват и изчесват добре космите. Ст. Попов, У, 1871, бр. 21, 326. Гюрге отиде на ода, / ода за нее да натакми, / да измие бялото лице / и да изчеше русата коса. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 50.
2. Прен. Пренебр. Удрям силно някого. Изчеса го по гърба, че още го боли. Ст. Младенов, БТР I, 960.
3. Прен. Скарвам се остро с някого. – Изчесах го здравата за закъснението.
4. С чесане изваждам нещо от коса, косми. Изчеса една гадинка. Н. Геров, РБЯ II, 320. изчесвам се, изчеша се I. Страд. от изчесвам в 1 и 2 знач. ІІ. Възвр. от изчесвам в 1 знач.
ИЗЧЀСВАМ2, -аш, несв.; изчѐсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изчѐснат, св., прех. Диал. 1. Кърша, чеша изцяло, откършвам (обикн. клон, разклонение на растение); отчесвам. Минаха прасковените градини, със сухи клони в короните, изчеснати при брането. Г. Мишев, ЕП, 263.
2. Изкълчвам (част на тяло). – Хайде, дай каквото си намислил, че кончето ми изчесна ръката, пък и булката ще помисли: „Пуснали са на моя хаймана някоя шикалка в тила“. З. Сребров, Избр. разк., 19. изчесвам се, изчесна се страд.
ИЗЧЀСВАМ СЕ несв.; изчѐсна се св., непрех. Диал. 1. Откъртвам се, отчупвам се. – Една шекерка имаме пред къщи, клоните ѝ ще се изчеснат. Г. Мишев, ЕП, 220.
2. С предл. от или със следв. изр. със съюз да. Изтрепвам се. Изчеснах се от работа.