ИЗЧЀТКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изчеткам като прил. Който няма прах и нечистотии след почистване с четка. Строг както винаги, с изчеткания жакет в ръце, Бранислав му напомни, че трябва да вървят. Ст. Дичев, ЗС I, 292. Въкрил беше се избръснал грижливо, новата му черна изчеткана гугла беше открехната с юнашка небрежност назад. Γ. Караславов, ОХ, 401.