ИЗЧИРЍКВАМ, -аш, несв.; изчирѝкам, -аш, св., непрех. За птица, обикн. врабче – издавам кратък звук веднъж или няколко пъти. Викът на Делян подплаши врабчето, което кълвеше отвън на перваза на прозореца. То изчирика ядосано и се скри в клоните на близкото дърво. П. Божилова, ЖМ [еа]. Както се гонехме през голямото междучасие, изведнъж в краката ни тупна нещо мъничко. Врабче. Поразмърда се, изчирика. К. Бакърджиева, ИБС [еа]. – Чик-чирик! – изчирикаха смаяни врабчетата. П. Караколева, НЗЗ [еа]. – Крях! Крях! – обажда се отново листната жаба, но никой не ѝ обръща внимание. Косове изчирикват в букака за кратко. Н. Хайтов, ХК [еа].