ИЗЧИСЛЍТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което е специалист по изчисление1 (в 1 знач.). Когато един изчислител си служи с обикновена клавишна сметачна машина, той извършва изчисленията по определен план. Б. Сендов, МПЧУ, 7. Какво да ви кажа, бил съм свидетел на не малко велики събития в историята на космонавтиката, като се почне от пускането на първия спътник. Работех като изчислител, бях на двадесет и пет години, личност недостатъчно важна, за да присъствува в контролния център. К, 1967, кн. 2, 3. Назначени бяха техници за изчислители на трамвайни и тролейбусни конструкции. Математик изчислител. Инженер изчислител.

2. Лице, което много добре умее да изчислява (в 1 знач.). Архимед бил извънредно добър изчислител. В труда си „Пресмятане на пясъка“ той изчислява броя на песъчинките, с които може да се запълни кълбо с радиус много пъти по-голям от радиуса на Земята. Матем., 1967, кн. 2, 3. Гаус, в него време още юноша, малко бил известен като изчислител, измислил нов способ за определение на кометните орбити. Д. Витанов, НС (превод), 118.

ИЗЧИСЛЍТЕЛ2, -ят, -я, мн.-и, след числ. -я, м. Устройство, което прави изчисления. Когато дойдоха на себе си, роботът изчислител им каза само, че се движат след астероида Хермес. К, 1963, кн. 9, 6. Елка 90 работи в автономен режим или като каса – терминал в система с централен изчислител със записване на данни на магнитна лента или флопидискове. РТЕ, 1981, кн. 9 [еа]. Много неща са се изменили, както в устройството на машините, така и в отношението към тях и от обикновен изчислител те са вече това, което писателите фантасти наричаха преди двадесет години мислещи машини, а сега е известно като компютър. НТМ, 1971, кн. 11 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)