ИЗЧЍСТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изчистя като прил. 1. По който (когото), в който няма нечистотии, петна и др.; чист. Най-после, ето че Гороломов се появи: изчистен, засмян, косата му още мокра, скоро вчесана. Й. Йовков, ПГ, 210. Със същия весел и шеговит смях на уста влезе Момчил в малката полутъмна оръжейница, отрупана от тавана до пода с какви не копия и цяла грамада различни щитове, повечето ново и здраво, а пък старото – изчистено и лъснато като за продан. Ст. Загорчинов, ДП, 355. Изчистен костюм. Изчистени ботуши. Изчистена стая.
2. Който не съдържа ненужни, нежелателни или вредни съставки, примеси, които пречат за използването, развитието му; чист. – Какво само сортово семе, изчистено и обезвредено, хвърлихме есенес на Братушковото! – разчувствано се обади Любинка. Ил. Волен, МДС, 170. Изчистени ягоди. Изчистени орехи.
3. Прен. Обикн. за небе – по което няма облаци, нещо, което го затъмнява; чист. Съвсем ниско беше слязъл облакът на изток и в изчистеното небе над него се показа месецът, още червен и тъмен. Й. Йовков, СЛ, 116.
4. Прен. Който не съдържа особености, които нарушават чистотата, характера му и под. Иван Фунев се трогваше от ясната, изчистена форма на класиката. Той се впечатляваше от майсторството на старите скулптори. НК, 1970, бр. 52, 3. Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеш, че у „Благодетелната дружина“ е всичко почтено, всичко изчистено, всичко благонравно и всичко аристократическо. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 243. Изчистена фабула.