ИЗЧЍСТЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изчистям и от изчистям се; изчистване, очистване, почистване. – Да, водата, що ви поръчах уж за изчистяне на лицето, беше предуготовление за една по-важна операция. Ч, 1875, бр. 1, 45.


Източник: Речник на българския език (онлайн)