ИЗЧИЧУНЍЗВАМ, -аш, несв.; изчичунѝжа, -еш, мин. св. изчичунѝзах, св., прех. Диал. Неодобр. 1. Изяждам нещо, което е на друг (Т. Панчев, РБЯд).
2. Вземам нещо малко по малко, докато свърши (Т. Панчев, РБЯд).
3. Изказвам някому нещо, което съм чул от друг; издрънквам. Каквото чуел от мене, всичко изчичунизвал на брата си. СбНУ XVI–XVII, 396. изчичунизвам се, изчичунижа се страд.
– Друга форма: изчучунѝзвам.