ИЗЧОВЀЧВАМ, -аш, несв.; изчовѐча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Вчовечавам, очовечавам. Не можал да го изчовечи. Ст. Младенов, БТР I, 960.
2. Извършвам, направям нещо както трябва, човешки. изчовечвам се, изчовеча се страд.
ИЗЧОВЀЧВАМ СЕ несв.; изчовѐча се св., непрех. 1. Изгубвам човещината си, добрите си качества; изхайманявам се. Да ходи без работа, та ще са изчовечи. Т. Панчев, РБЯд, 149.
2. Вчовечвам се, очовечавам се (Ст. Младенов, БТР).