ИЗЧÒПКВАМ, -аш, несв.; изчòпкам, -аш, св., прех. Диал. 1. С чопкане изкълвавам. – Дека е просото? – Изчопкали го пилците. Ст. Младенов, БТР I, 960.
2. Изчоплям; измъквам. – Ти ще стоиш тука, а пък аз ще ида, хе там има борови дръвчета, ще изчопкам смола, че да запуша тръбата, дето се е пробила. Ст. Даскалов, ЕС, 11. – Но Боньо Дървото, дето гледа да изчопка нещо от държавата за себе си, не е един и затворът не е единственият път за разрешаване на трудностите. Ст. Даскалов, СЛ, 309. изчопквам се, изчопкам се страд.