ИЗЧÒПЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изчòпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изчоплям. Слюдата е мек материал. Ние можеме даже да я изчоплюваме с нокътя си. Знан., 1875, бр. 9, 137. Обр. Другият се почесал отзад, той оттам изчоплювал мъдростите си, па рекъл; ами че може някогаш нашите хора в желязо да са се обличали, затуй и на селото такова да е името [Железница]. Сл. Македонски, ЕЗС, 34–35. изчоплювам се, изчопля се страд.