ИЗЧОФЍЛЯМ, -яш, несв.; изчофѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Извивам, изкривявам, скършвам (обикн. тяло, част на тялото). Христо изчофили досадно рамене и заходи назад-напред из стаята. П. Тодоров, И II, 121. Изчофили той кокалеста снага и припна нагоре към воденицата да види Нямото. П. Тодоров, И ІІ, 45. изчофилям се, изчофиля се страд.