ИЗЧУ̀ДВАНЕ, мн. -ия, св. Остар. Индив. Отгл. същ. от изчудвам и от изчудвам се; учудване, почудване. Чудатният знак (!) са гужда край едно изричане, което показва изчудване, радост. Ив. Богоров, СИНЕ, 40.
